Женско сдружение "Екатерина Каравелова"

В нов вид приема Консултативният кабинет на Кризисен център – Силистра, създаден като институция преди 21 години, за да приютява временно жени и деца, претърпели насилие. Става дума за помещенията, които се ползват за целта от м. декември 2012 г. насам, защото в предишната си история Центърът е бил на друго място. За обновлението са ползвани средства от Фонд „Социална закрила“. Общата стойност на проекта е 11 500 лева, като от тях 17% са собствен принос на ЖС „Екатерина Каравелова“, която е изпълнител на социалната услуга.

Ремонтните дейности след направените процедури са извършени от „Стройпроект“ Силистра. С отпуснатите пари фирмата е подменила досегашната стара дървена дограма с нова от PVC, а подът е ламиниран. Таванът е смъкнат с 20% с цел енергийна ефективност, като със същата идея е подменена и досегашната входна врата. Направени са и някои наложителни подобрения в бита (монтирана е нова мивка и др.).

От началото на годината в продължение на по пет месеца през Центъра са преминали общо 33 души от различни краища на страната (вкл. от по-далечни краища – Софийско, Варненско, Търговищко и др.), от които 23 са деца от бебе на 3 месеца до тийнейджъри на по 17 г. За отбелязване е, че от тях 6 са били непълнолетни непридружени бежанци от египетски произход. Най-многобройно е било семейство на майка с 6 деца, но е имало и майка с три деца.

Накратко за историята на Кризисния център в крайдунавския град: стартът му е през 2001 г. със статут на подслон, през 2006 години е превърнат първо в Център, а после и в Дом за настаняване на пострадали след домашно насилие. Вече 14 години Кризисният център е на делегиран държавен бюджет, като преди това две години е издържана дейността на проектни начала или със собствени средства на неправителствената организация с ръководител инж. Христина Георгиева. Сдружението като външен доставчик на услугата има отговорността от м. юли 2006 г. и понастоящем продължава ангажиментите си към нея.

„Екип от 6 души има отношение към Кризисния център: управител, двама социални работници, един възпитател и един юрисконсулт, както и на по половин щат са психолог и домакин-охрана“, заяви юристката Галя Иванова от Женско сдружение „Екатерина Каравелова“. Тя уточни, че и тази година, както неизменно от 2011 г. насам Сдружението ще участва с различни инициативи в световната кампания „16 дни срещу домашното насилие“, като програмата е в процес на подготовка.

Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ изпълнява нов 4-месечен проект (15.08.-17.12.2022 г.) „Център за консултиране и превенция от домашно насилие – Силистра“. Той е финансиран с 18995 лв., като средствата са от държавния бюджет за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по договор № 93-00-124/15.08.2022 г. с Министерство на правосъдието на Република България.

С реализацията на проекта се цели осигуряване на качествени услуги за защита, възстановяване и реинтеграция на пострадалите от домашно насилие, работа с извършители за предотвратяване на рецидиви на домашно насилие, обучения на лицата извършващи защита в случаите на домашно насилие, издаване на «Ръководство на специалиста в случаите на домашно насилие» и създаване на условия за превенция и защита от домашно насилие, чрез изработване и разпространение на информационни и образователни материали.

Резултатите от проведено през 2021 г. теоретично изследване на етно-психологическите и културни особености на българското семейство, в контекста на насилието основано на пола, реализирано от организацията сочат, че то се увеличава, като «макар и лошо, в миналото то е обслужвало някакъв архаичен морален императив, докато днес е белязано от егоистично-невротична самоцелност...” Други изследвания извеждат заключението, че липсата на умния за ненасилствено решаване на конфликти, насилието в детството и традиционните възприятия за жените и мъжете, са едни от основните причини за домашното насилие. Световната здравна организация го определя като «най – бързо растящия проблем за общественото здраве», което налага адекватни мерки за пряка работа с пострадали и извършители от една страна и реализирането на дейности по превенция от друга. Досегашният опит на екипа също сочи необходимост от промяна в нагласите на лицата, включени в програми за пострадали и извършители. Това наложи през 2020 г. ЖС «Е. Каравелова» да реализира проучване за нагласите към домашното насилие, което обхвана 539 човека от цялата страна. Резултатите посочиха, че 40% от тях се самоопределят като пострадали от домашно насилие. От създаването на центъра до момента, организацията разработи програми и материали, насочени към специалисти и ученици, пострадали и извършители, които доказаха своята ефективност.

Област Силистра бе обект на изследване, като една от дейностите по проект на тема „Социално-психологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етно-психологическите особености спрямо европейските ценности и политики”, финансиран от Исландия,  Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.  Проектът е реализиран от Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ – град Силистрав партньорство с ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – град Велико Търново.

През 2022 г. студенти събират емпирични данни за насилието във всички 28 области на страната чрез анкетиране. Те ще бъдат обработени, за да послужат за измерване на нагласите и дефицитите по отношение на домашното насилие. В 14 области от страната с характерни особености в социално-икономически аспект и фолклор паралелно тече изследване на полово-ролевите стереотипи и взаимоотношенията в българското семейство към момента, което се провежда по т.нар. метод на фокус групите. Резултатите от него за Силистренска област са обобщение от 5 фокус групи от по 10 лица, живеещи на територията на областта:

1. В първата група участниците са предимно служители на институции. Според тях най-съществени разлики от преди и сега има по отношение на промените в морала и в ценностната система. Налага се изводът, че семейството губи силата си на ценност. Съжителството без брак осигурява повече свобода във връзката, а децата често са отглеждани в разширено семейство от баби и дядовци. Родителите масово са в чужбина и имат нарушено общуване със своите деца. Стресът и новите технологии също влияят върху взаимоотношенията в семейството. Актуалните ролеви стереотипи се определят като равнопоставени, а определението „глава на семейство“ не е актуално. Под насилие участниците разбират агресия, бой, изолация, преследване, наблюдение, нараняване, ненавист, обида, нарцистично поведение, контрол, властност, конфликт, финансова зависимост, ревност, надмощие. Основните фактори провокиращи насилието според тях са от финансов характер и/или в резултат на несходство в характерите. От значение са и фактори като наследственост, склонност към ревност, стремеж за надделяване във връзката, липса на комуникация, образование и възпитание, поведение на хора с комплекси. Като предложение за преодоляване на проблема групата се обединява върху необходимостта от: психологическо консултиране на децата, насилника и жертвата; промяна на законодателството в посока на отпадане на изискването за системност на насилието за сметка на спешна и адекватна реакция на сигнал за насилие и съответно по-бързо извеждане на насилника от дома, а не на жертвата и децата.
2. Втора фокус група е с жители на малък общински център. Според тях най-съществени разлики са деградацията на българското семейство, липсата на сплотеност, съжителството без брак, промяната на йерархията – децата изземат ролята на родителите. Още: отсъствие на уважение, проблеми в общуването, усещане за несигурност в живота, по икономически причини. Други наблюдения: хората са недостатъчно или напълно неграмотни и са обсебени от технологии, както и са под влияние на субстанции. И децата, и родителите са „загубени“ в прехода. Така както децата, така и родителите са реално жертви. Родителят се възприема като натрапник в света на съвременното дете, с което му липсва практическо общуване. Актуалните ролеви стереотипи и взаимоотношения в семейството към настоящия момент в България са определени като „Жените са повече мъже, а мъжете са повече жени“. Налице е преплитане на майчината и бащината роли. Според участниците насилието включва побой, раздаване на шамари, психически тормоз, контрол, мания за доминиране, повишаване на тон в разговор, обиди, ревност, зависимости, мълчание, мърморене, унижение, вменяване на вина, сексуален тормоз. Основни фактори, провокиращи насилие: финансови, несходство в характерите, неправилно възпитание. Решенията, които групата предлага за предотвратяване на домашното насилие са диалог, промяна на средата, повишаване на знанията по темата, включително знание за себе си. Част от този въпрос е промяната на образователния модел.
3. В третата изследвана група участниците са жители на малко населено място, представители на турския и на ромския етноси, преобладаващо неграмотни и безработни, някои от които с по повече от 4 деца. Повечето не говорят български език, а по-голямата част в резултат на формирано ранно съвместно съжителство още на 14-15-годишна възраст са без брак. Като промяна в семейството посочват тенденцията младите сами да избират партньорите си, а не да бъдат „продавани“ от родителите си. Семейните отношения са изцяло свързани с финансови проблеми и на липса на трудова заетост. За отбелязване е, че не познават значението на думата „насилие“, поради което приемат за нормално боя, кавгите, изневерите и сексуалното насилие. Съответно по същите причини нямат идеи за промяна в поведението и в отношенията си. Предложението е да им се предлага заетост на ротационен принцип – първо на единия член на семейството, после на другия.
4. Четвърта група с изследвани лица участниците са от различни възрасти. Част от тях са или са били жертви на домашно насилие. Като най-съществени разлики в семейството те определят предишна липса на насилие в семействата, тъй като е имало усещане за сигурност, грижа, отговорност и обич. Сега основният конфликт е между очакваното и желаното. Актуалните ролеви стереотипи и взаимоотношения в семейството към настоящия момент в България са определени като хаотични и непоследователни. Децата нямат формула за семейство, те също така не познават граници и търпение. Най-същественият проблем днес е самотата. Хората се разделят масово, защото не правят компромиси помежду си и във връзка с възникнали проблеми. Всички са ядосани на света. Децата днес управляват родителите. Налице е размяна на роли. Образователната система днес обезличава децата: те са претоварени, растат с омраза към родителите, училището и обществото. Най-съществено е съперничеството между двата пола. Други споделени проблеми са ревността и алкохолизмът. За тази група насилието се характеризира с някои „чувства“ и състояния като ревност, несигурност, недоверие, безсилие. Конкретизирано поведение: шамар, обидни думи, тормоз, алкохол, проява на слабост и на тормоз. Възприятията са за хора с отрицателна енергия и с поведение на психопати и комплексари. Основни фактори, провокиращи насилие са отново финансовите и несходството в характерите. Някои обаче имат и наследствен характер, включително по отношение на ревност, безотговорност, егоизъм, липса на комуникация, образование и възпитание. Предложенията за преодоляване на насилието включват: специализирана терапия при желание от страна на насилника; помощ от институции; промени в законодателството; анализ на причините за агресията; обучителни семинари и училище за родители. Също по-голяма ефективност на закона за домашното насилие: прецизирането му в посока на ограничаване на наличието на „вратички“; промяна на необходимостта от системност за експресна реакция; незабавно извеждане на насилника от дома, а не на жертвата и децата.
5. Петата група – ученици от горна училищна възраст определят като най-съществени разлики от преди и сега промяната на ролите на майките и бащите като по-„главни“. Сега всички имат равно по значение мнение, включително и децата. Преди родителите са били по-строги, сега повече глезят своите питомци. Децата са критични към агресивни прояви. Разказват за спомени от подобен характер още от обучението си в детската градина. Считат възпитателите и учителите за нетолерантни, като някои ги комплексират и обиждат. Актуалните ролеви стереотипи и взаимоотношения в семейството към настоящия момент в България те определят като равнопоставени. Децата се радват да имат братя и сестри, независимо че често се карат помежду си. Насилието за тях включва нападки, психически травми, неразбирателство, малтретиране, бой, обиди; състояние на тъга, страх, срам, ярост (емоции); недооценяване, пренебрежение. Основни фактори, провокиращи насилие, са травми от отношението на родителите, най-често свързано с проява на насилие във всекидневието; сложните взаимоотношения „дете-родител“, грешната представа за възпитание; ниските доходи, неконтролираните емоции, проблемите с гнева, неизслушването на децата, незнанието на родителя как да се справя с житейските ситуации. Предложенията за преодоляване на насилието на младежите включват: справяне с натовареното ежедневие, превъзпитание, разговори с психолог, споделяне, укрепване на връзката родител-дете, прекарване на време заедно. Те регистрират необходимост от контрол върху емоциите на родителя, за да се научи да се справя с гнева, стреса и с натовареното всекидневие, както и необходимост от използване на технологиите от страна на родителите за съвместна работа – примерно, гледане на сайтове за ефективно възпитание.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни
граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Женско сдружение „Екатерина Каравелова” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.